izkliuchete-televizora

Изключете телевизора – включете мозъка

Дълго време подминавах шепите прах, които хвърлят в очите ни. Гледах с широко затворени очи всеобщата слепота. Докато днес не прочетох „колкото повече хора направят по едно малко действие на ден, за да се противопоставят на ентропията, толкова по-подреден ще си направим света”. Няма да бездействам, това ще бъде моето малко действие. От вас искам да […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
the-silence-of-the-lambs-1991

Този свят не е за нас

Хайде, Господи, върни се да си вземеш всичко ти. Че откакто ти ми даде, трупам лихви и сълзи. Тук съм още, на Земята. Пазех своята душа. Но гостува ми съдбата и за миг я разпиля. И сега я пазя, скрита в мойто тяло да кърви. Как е? По-добре не питай, веч не може да лети. Че […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
brain-dark-side

Ти губиш (По Юнг)

„Ти губиш“ изписка весело съдбата и хукна скрила се в образ на дете, смръщило вежди. Изгуби се в тютюневия дим, разрез по протежението на едно трагично неосъзнато. Оказах се сама в една празна душа, а на аутопсионната маса лежеше моята деструктивност. „Мечта, подайте скалпел!“ и миг преди да разгадая нейната анатомия се събудих в легло […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
076_himera-1024x649

Аз съм любовта

Често виждаме в лицата на другите това, което бихме искали да са, а не това което в действителност представляват. В повечето случаи водени от желанието да преоткрием някой като нас, водени от желанието да не сме сами, се самозаблуждаваме. Понякога на вратата ни чука следващата болка, предрешена като радост. А ние добронамерено отваряме. Уморени да […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
842751002731

Бог е мъртъв

Крия се в сянката си. Крия се в сърцето си. Крия се в сълзите си. Крия се в усмивката си. Защото съм по-тъмна . Защото съм счупена. Защото съм пресъхнала. Защото съм помрачена. Защото ме няма.   Купища сърца. Купища любов. Купища тела. Купища ръце. Купища хора. Загубих те в купища чужди очи. Загубих те […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
detail_1368534443

На границата

Всеки в живота си стига до момент,  в който поглежда в огледалото. Но не от суета, а от любопитство. Любопитство в какво се е превърнал. И за разлика от пеперудите, ние хората вместо от ларви да се превръщаме в малки лекокрили с крилца, при нас става обратното – първо счупваме крилете си, а след това […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
pusinq

Пустиня

Изгарящи миражи се реят навсякъде край мен. Стъпвам върху болезнените спомени като върху нажежен пясък. Всеки мираж жигосва сърцето ми и оставя белези, неподвластни на времето…. Вървя в една пустиня – без път и посока. Всяка малка песъчинка е нечия разбита мечта. Всички живеем в тази огромна пустиня. Тази пустиня всъщност сме . . . […]

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •