Аз съм любовта

Често виждаме в лицата на другите това, което бихме искали да са, а не това което в действителност представляват. В повечето случаи водени от желанието да преоткрием някой като нас, водени от желанието да не сме сами, се самозаблуждаваме. Понякога на вратата ни чука следващата болка, предрешена като радост. А ние добронамерено отваряме. Уморени да се затваряме сами, уморени от празни стаи и студено празно легло, слагаме две възглавници, а до нас ляга отново химера.

Хората казват, че любовта ще спаси света. Понякога ми се иска да и напиша писмо и да я помоля да побърза. Любовта все закъснява или пък идва в неподходящото време, в лицето на неподходяия човек. Всеки има недостатъци. Това е нейният – че винаги закъснява. Ако някой живее 9787 дни, тя ще дойде на 9788-ят ден. Не че няма любов, просто винаги идва миг след като вече сме свикнали без нея.

Изумително е как хората търсят смисъла на живота все на места, където той е несъвместим с обстановката. Знам, че света е голям. Знам, че аз съм малка. И знам, че душата ми расте, само когато като гъба попивам от всички богатства, които ми предлага. Всъщност просто искам да открия някой, с който да преотkривам света. Искам да бъда вълна, за да се разбия като пяна в скалите. Искам да потъна в света, искам да го опозная. Искам да се изгубя в него. Защото само тогава намирам себе си. Когато съм част от всичко.

Тогава всички баналности, всички дребни житейски проблеми губят значението си. Стават несъществени. Свободата запълва и най-големите празноти. Понякога вярваме, че ни липсва някой, но после осъзнаваме, че единственото, което ни липсва всъщност е смелост, смелостта да преобърнем света сами.

Нито яденето, нито пиенето ме засищат. Искам любов. Искам живот изпълнен със свобода и любов. Искам да дишам, да се смея свободна, искам да не навеждам глава, искам думи на близост без да са наситени с обвинения, искам червено вино – не вина. Не искам да питам може ли, искам да знам, че може. Не искам да се затварям в плътния пашкул на сигурността, вместо това искам да скоча с парашут. И не искам някой, който долу да ме хване, а просто някой, който да ме бутне и да скочи с мен.

Аз мога да летя. Макар и само в мечтите ми. Те са моите крила. Удивително е как можеш да се носиш из целия свят затваряйки очи. Не ми е нужна телепортация. Защото душата ми има копнеж за свобода силен колкото двигателя на най-мощния самолет.

Искам не някой, който да ме спира да ходя по жарава. А някой, който да ме следва, докато ходя върху въглените. Искам душа, душа като моята. Всъщност просто си искам от живота другата половина на моята душа. Понякога едва преглъщам грешките си, но определено са по-сладки от пътите, в които съм искала едно, а съм правила друго, просто защото е правилно. Не съжалявам за нито една моя грешка, всички са направени с любов. Никой не може да ми отнеме любовта. Тя не е в човек, тя не е в име, не е в място, не е в спомен. Тя е в душата ми. Аз съм любовта.



Този пост е разгледан 1161 пъти.
Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
За да докажеш, че си реален потребител (а не спам скрипт), напиши въведената дума за сигурност Кликни върху снимката да чуеш аудио версия на думата
Anti-spam image