detail_1368534443

На границата

Всеки в живота си стига до момент,  в който поглежда в огледалото. Но не от суета, а от любопитство. Любопитство в какво се е превърнал. И за разлика от пеперудите, ние хората вместо от ларви да се превръщаме в малки лекокрили с крилца, при нас става обратното – първо счупваме крилете си, а след това се превръщаме в червеи. Оглеждаме се в огледалото, което сме изтървали някога… летейки. В изпочупените му парченца виждаме колко грозни сме станали, как смачкана е душата ни и най-страшното – как вместо сърце, вече носим олово. Но нали счупеното носи късмет в любовта? А пък тези счупени криле така ни отиват…  С тях придобиваме тайнствената красота на Луцифер, който е бил свален от Небесното царство.

Счупеното носело щастие… Дааа, носи – на този, който иска да ни види смачкани. Знаете ли, моето огледало се счупи някога, докато летях високо след мечтите си. Счупи го Любовта. А после с парченцата разряза крилете ми. Сега си имам едно крилце, наполовина здраво. Проблема е, че хората са казали не оставяй нищо недовършено. И днес – нито мога да летя, нито да ходя. Просто пълзя. Пълзя като гъсеницата, превръщам се в ларва. А мисля, че бях пеперуда. Или поне имах крила, в това съм сигурна.

Като бях по-малка гледах живота и ми се струваше като черно-бял филм, от който все липсваше хепи енд. И актьорите едни такива черно-бели… то поне сивичко да имаше. Лошото е, че на мен ми се падна лоша роля в сценария. Падна се да съм розовото патенце. А повярвайте ми, в един черно-бял свят е мноооого лошо да си розов. Равнява се на грозен. Та така , намериха се добри хора, които да ме интегрират. Бутнаха ме в калта, та малко и аз да се очерня. Да придобия подобаващ вид, че да съм пълноправен член на това безумно общество. Един ден се събудих като част от черно – белия филм.

Аз черна станах, но месо не проядох – човешко. И така паднах най-долу в хранителната верига. А нали знаете – тези долу, независимо дали на дъното на хранителната верига или на живота – все ги разкъсват. Огън не съм донесла като Прометей ама и мен като него, все се намира кой да ми вади сърцето нощем, че сутрин да се събуждам ПАК ЖИВА, като в необрано лозе.

Като казах лозе – Иисус превърнал водата във вино. Затова аз като се лекувам пия вино вместо вода. Че малко да си размия границите. По-лесно да ми стане да влезна в рамките на обществото. Нещо не съм му по форма. Черна станах ама маска не успях да си намеря, все не са ми подходящи по размер. И си стоя една такава грозна… за чудо и приказ. Пък то обществото… за пластелин ме има, все ме мачка, огъва ме, барем да се побера в него, по мярка да му стана. Ама не се получава. Ама пък за какво ли ми е и да му влизам в рамките, то аз и без това не съм особено красива картинка.

Май света ме държи жива понеже всичко успя да вземе, само най-важното не дадох. Бях като на война – падах, ставах, кръв, пот, сълзи ама не дадох най-важното. И така днес си имам въображение и мечти. Да ви кажа, май те са проблема, май заради тях не се побирам в този свят. Те – големи, големи, големи, че и шарени. Пък света – един малък, малък, малък и черно-бял. Водя се полу-жива. На границата между съзнателно и безсъзнателното, на границата между света на идеите и света на материалното, на границата между живота и смърта, на границата между любовта и омразата. И все се люшкам от едното към другото. Май митничарка трябва да ставам. Обаче работя в друга валута – вместо евро, искам любов; вместо левове, преданост; вместо рубли – уважение и така нататък. Скъпа съм, не съм ви по джоба. Понеже богатството ви е само в джоба. А аз търся онези неща, които се намират там в ляво. Като се замисля и стюардеса мога да стана. Аз така и така летя всеки ден. От точка А до точка Б. От мечта до мечта.

Не знам дали грозното патенце  е станало красив лебед ама аз все така, пък даже и в кал си останах розово пате. И грозно. И маска не си намерих. Ако намерите някоя подходяща, мой размер, която да ме побира в този свят – търсете ме на границата. На границата между сърцето и разума. :)

 

 

 



Този пост е разгледан 2400 пъти.
Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

4 thoughts on “На границата

  1. Чудесна статия. Мило момиче остани в своя свят, не се отказвай от мечтите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
За да докажеш, че си реален потребител (а не спам скрипт), напиши въведената дума за сигурност Кликни върху снимката да чуеш аудио версия на думата
Anti-spam image