“Ти губиш”
изписка весело съдбата
и хукна скрила се в образ на дете,
смръщило вежди.
Изгуби се в тютюневия дим,
разрез по протежението
на едно трагично неосъзнато.
Оказах се сама в една празна душа,
а на аутопсионната маса лежеше
моята деструктивност.
“Мечта, подайте скалпел!” и миг преди
да разгадая нейната анатомия
се събудих в легло с две възглавници.
Но преди да успее да избяга,
Toderstrieb успя да прошепне:
“ТИ ГУБИШ”….
“Какво, какво, какво..”,
повтори многократно ехото.



Този пост е разгледан 5373 пъти.
Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •