Не дочаках клонче от маслина, Не дочаках вест от гълъба бял. От празни надежди съм вече преситена, Ела, приюти ме под твоя воал. Намери ме, скрита в заблудите, Лутам се в хора, маски лъжи. Намери ме. Властвам над лудите. Аз съм Любов. Ела ме спаси.
Категория: Поезия
Адът е в нас
Разпадам се в плът. Разтварям се. Гния. Сочат ме с пръст. Болен. Шизофрения. Шизофрения, шизофрения, Шизофрения, о, мила клетнице! Как ли сега да те скрия? Да се боря ли с теб, блуднице? Адът – това били другите, лъже безсрамно философа. О, вътре в мен са веригите, Адът е в нас, мила моя!
Този свят не е за нас
Хайде, Господи, върни се да си вземеш всичко ти. Че откакто ти ми даде, трупам лихви и сълзи. Тук съм още, на Земята. Пазех своята душа. Но гостува ми съдбата и за миг я разпиля. И сега я пазя, скрита в мойто тяло да кърви. Как е? По-добре не питай, веч не може да лети. Че […]
Ти губиш (По Юнг)
“Ти губиш” изписка весело съдбата и хукна скрила се в образ на дете, смръщило вежди. Изгуби се в тютюневия дим, разрез по протежението на едно трагично неосъзнато. Оказах се сама в една празна душа, а на аутопсионната маса лежеше моята деструктивност. “Мечта, подайте скалпел!” и миг преди да разгадая нейната анатомия се събудих в легло […]
Бог е мъртъв
Крия се в сянката си. Крия се в сърцето си. Крия се в сълзите си. Крия се в усмивката си. Защото съм по-тъмна . Защото съм счупена. Защото съм пресъхнала. Защото съм помрачена. Защото ме няма. Купища сърца. Купища любов. Купища тела. Купища ръце. Купища хора. Загубих те в купища чужди очи. Загубих те […]