Дълго време подминавах шепите прах, които хвърлят в очите ни. Гледах с широко затворени очи всеобщата слепота. Докато днес не прочетох „колкото повече хора направят по едно малко действие на ден, за да се противопоставят на ентропията, толкова по-подреден ще си направим света”. Няма да бездействам, това ще бъде моето малко действие. От вас искам да […]
Категория: Проза
Аз съм любовта
Често виждаме в лицата на другите това, което бихме искали да са, а не това което в действителност представляват. В повечето случаи водени от желанието да преоткрием някой като нас, водени от желанието да не сме сами, се самозаблуждаваме. Понякога на вратата ни чука следващата болка, предрешена като радост. А ние добронамерено отваряме. Уморени да […]
На границата
Всеки в живота си стига до момент, в който поглежда в огледалото. Но не от суета, а от любопитство. Любопитство в какво се е превърнал. И за разлика от пеперудите, ние хората вместо от ларви да се превръщаме в малки лекокрили с крилца, при нас става обратното – първо счупваме крилете си, а след това […]
Пустиня
Изгарящи миражи се реят навсякъде край мен.. Стъпвам върху болезнените спомени като върху нажежен пясък. Всеки мираж жигосва сърцето ми и оставя белези, неподвластни на времето…. Прекосявам пустиня – без път и посока. Всяка малка песъчинка е нечия разбита мечта. Всички живеем в тази безкрайна пустиня. Тази пустиня всъщност сме ..ние За всеки от нас […]